Антигона
Alexander John Ellis, FRS (14 June 1814 – 28 October 1890).
Tristram James Ellis (2 July 1844 – 25 July 1922) twin sister, Miriam Anne,
Alexander Pope (21 May 1688 – 30 May 1744).
"A Midsummer Night"s Dream ", "The Tempest".
Sir Richard Claverhouse Jebb OM FBA FRSE (27 August 1841 – 9 December 1905) British classical scholar. Caliban
Jebb in 1873 (far right), Shakespeare Society, Trinity College, Cambridge.
Sophocles ( c. 497/6 – winter 406/5 BC)
Lewis Campbell (3 September 1830 – 25 October 1908)
form: Ajax, Antigone, Women of Trachis, Oedipus Rex, Electra, Philoctetes and Oedipus at Colonus.

Софокъл и Шекспир
Както бях открил в предишни постинги само 6 от трагедиите на псевдонимът Шекспир са написани от Уилям Фабер. Оригиналният Шекспир, автор на самият псевдоним. Това са: Отело, Крал Лир, Хамлет, Ромео и Жулиета, Юлий Цезар и Макбет. След като Фабер умира, сравнително рано се появяват подражатели и имитатори, най-известният от които е Александър Джон Еллис, известен със псевдонимът си Александър Поуп. Негови приятели кръщават на негови герои измислените спътници на планетата Уран. Именно този филолог, роден в регион с име Мидълсекс, написва няколко посредствени пиеси ползвайки псевдонимът Шекспир, от които със сигурност е "Сън в лятна нощ". Това посегателство върху името на легендарният автор е било забелязано от Камбриджкото шекспирово общество и то е поръчало една известна литературно и драматургично личност от Оксфорд напише в пиеса критика срещу този натрапник. Така е написана пиесата "Едип цар", името на героят и титлата му на латински показват както думата за Оксфорд, така и името на реалният автор, което също започва с "О". В Едип цар обаче се допускат две сериозни грешки, политическа и религиозна.
Оксфорд се обявява за "свещено" място за погребване на известният вече починал автор. Така с цел критика към имитаторите, съвсем неволно, но политически некоректно се поставя неравноправие между отделните региони и градове в Англия. Проблем който през 19-ти век все още не е бил забравен, поради конфликтите в миналото. Религиозният проблем е следният, след като човек е преминал, той не може да се свързва с определено масто или град на планетата, той трябва да бъде погребан и възприеман като обитател на отвъдното. В "Антигона", се поправят двете грешки от "Едип цар". Битката на седем герои от Аргос и Тива, които се убиват взимно покава зачитането на равноправието на Оксфорд и Камбридж, думта за седем на английски е почти идентична с думата за равенство. В последствие цялото действие се върти около погребването на един от убитите.
Филологическият Елвис разбира за тези критики по негов адрес и пише "Бурята" или Темпест, като отговор. В тази глуповата пиеса доколкото разбирам за първи път се поставя идеята за прошка, като подигравка с опонентите. Създава се образът на Калибан, първият герой тип "Трол". С него се окарикатурява Ричард Джеб, автор на другите пиеси с псевдонимът Софокъл, освен споменатите две.