Както знаем английската дума за храст, не дървесен вид, нискостеблени растения е Bush, тази дума съвпада с името на най великия президент на нашето време, Джордж Уолкър Буш на български. Преди се чудех какъв ли е произхода на това име и скоро разбрах с помощта на Библията разбира се. В книгата Битие Божия приятел Моисей за пръв път среша Господ във не изгарящата къпина, която е в близост до планината Синай в северозападната част на Саудитска арабия. Там от храста Моисей чува глас, който му заповядва да се върне в Египет, и да изведе народа в пустинята, за да жертват, и да послужат, и да получат Завета на Закона.

Джордж Уолкър Буш е точно тази къпина, от която Господ говори, той е сам сред духовната пустиня на нашето време, има смелостта да се изправи срещу всички началства и власти в този свят на робство и насилие и да проправи пътя на Закона и справедливостта. Именно от храста Бог за първи път споменава името си, с което трябва да бъде представен на света, "АЗ СЪМ КОЙТО СЪМ" , свещеното име, на което Божия народ трябва да се покланя и да служи. Именно от храста, Бог казва на Моисей да остави жезъла си и той да се превърне на змия, която змия погълна жезлите на египетските магестници. Това е символична победа над света и пълно обсебване на Божите дарове, които в миналото египетските жреци са получили от Йосиф. Израилтяните дори взимат и костите му като не оставят на Египет нищо от това, с което е бил благословен в миналото. Чудесна Евангелска притча, поучителна за всеки вярващ. Като капак на всичко, връщайки се при храста, Моисей удавя цялата египетска армия в морето, света е не просто ограбен от всичките си благословения, но и силата му е на дъното при рибките, също Евангелски символ. Заставайки до храста за отново, Божият приятел чува гласа на Господ и се качва на Святата планина за да получи Плочите на Завета. Планините сега на арабски се наричат, Джебел ел-Лоз, планината на бадемите, от такова дърво са били жезлите на Моисей и на Аарон, с които водиха народа в пустинята.

Тръгвайки си от храста, народа носеше ковчега на Завета на път за Обещаната земя, още една Евангелска притча, с която Моисей ни казва, че трябва да потеглим от мястото от което ни е говорил Господ и да вярваме, че Буш е нашата не изгаряща къпина. Тръгвайки от този храст ние следваме Божия приятел към царството небесно.

С всеки пост надминавате себе си, поздравления. Блестяща способност за откриване на произволни съответствия.

Вземате ли някакви медикаменти? Водят ли Ви на отчет в специализирани клинични заведения? Има време, има време... Буш и невидимите Ви всемогъщи приятели уверено Ви напътстват в нужната посока.

Леле майко!!!!!!!!!!!!Май хората имат много време за губене.