Миналата седмица бе публикувана статия за северното сияние, което е започнало да се наблюдава в северното полукълбо. На този линк се съобщава за изпратени 5 спътника, които се свързват с наземни станции из цяла Канада, Аляска и северните щати.

http://www.nasa.gov/mission_pages/themis/auroras/aurora_live.html

Тук на английски накратко е споменато за проекта, themis. Аз не съм доволен от тази статия, описва се колко много работа са свършили, но отговори на въпроси и обяснения на явлението не се дават, това което се споменава е нещо което всеки канадец или скандинавец може да види през нощта, ако не е облачно. Ето въпроси чакащи отговор, които не може да дойде от скъпи снимки от спътници;

1. Каква е връзката на светлините със смяната на сезоните и дните на равноденствието?

2. Как "слънчевия вятър" прави завои около магнитното поле за да освети точно тези области?

3. Как се обясняват резките светвания, на огромни разстояния, след като "слънчевия вятър" не е много бръз?

4. На Юпитер и Сатурн сиянието е също силно и според един от линковете става по същото време като на земята, това каква връзка има?

Тук намерих малко история;

http://www.aldebaran.cz/actions/2002_aurora/aurora_en.html

В графата пише нещо странно, което ако някой знае нека да изясни, сиянието на други планети става по също време като на земята, това наистина не разбрах какво трябва да значи.

Добри снимки и видео;

http://www.thethinkingblog.com/2007/06/aurora-nature-lights-up-skies.html

На видеото се вижда как светлините като сякаш се запалват от долу и пламтят нагоре. Това показва още веднъж, че явлението е геологическо, свързано е с магнитното поле управлявано от процеси в недрата на земята.

Ето малко снимки на северно сияние на други планети, Юпитер и Сатурн

http://www.northern-lights.no/english/what/planets.shtml

Линк с интересни но съмнителни изследвания;

http://image.gsfc.nasa.gov/press_release/2000_05_31/

А сега да дам отговори на въпросите които си поставих по горе;

1. Въртенето на земята и наклона на оста зависи от орбитата, това по някакъв начин оказва влияние на магнитното поле. На силите в недрата на планетата не им пука колко е дълъг дена и нощта на повърхността. Но явно наклона на оста предизвиква раздвижване в магнитното поле. Очаквах изследвания именно по въпроса на връзката на двете явления.

2. Описаните навсякъде схеми и твърденията на хората от themis, за това как "слънчевия вятър" прониква в полярните области не отразява цялата сложност на явлението. Магнитното поле успява да изхвърли настрани голяма част от по заредените и по големи частици, но много от по малките все пак успяват да пробият до атмосферата и удряйки горните слоеве създават йоносферата, област от йони на газовете. Явно "слънчевия вятър" не е свързан с аурората и схемите са нелепи. Светлината идва е предизвикана от магнитното поле, което води до  някакви статични разреждания на зарядите в йоносферата.

3. Аурората е чисто оптическо и магнитно явление, появява се рязко и рязко изчезва, ако то е създадено от заредени частици, които се носят от слънцето и се трият в йоносферата, то нещата ще са по бавни и светлини би трябвало да се наблюдават и в по долни части от атмосферата. Слънчевия вятър участва до толкова, че да зареди йоносферата, не и в директното светене.

4. Аурора има там където има атмосфера и магнитно поле. На Сатурн слънчевия вятър е нежен полъх едва доловим от чувствителни уреди, дори слънцето се вижда като ярка звезда, която едва свети, хич не топли, а вятъра е много рядък спомен от по слънчевите планети. На Юпитер магнитното поле е толкова мощно и голямо по площ, че заредените частици се изхвърлят с такава сила, че могат да се върнат обратно от където са дошли. Абсурдно е да се твърди, че някакъв йон от вън може да достигне повърхността и да предизвика сияние.

За накрая ще оставя няколко предположения, явно в тези светлини се намесват и други сили, но не и слънчеви, като например;

"Огньовете на свети Елм", явление свързано със статичния заряд и въздействието на климата от вътрешността на планетата.

Космическата радиация, която на Сатурн и Юпитер е по силна от слънчевата поради отдалечеността им.

И най вече загадъчното и вероятно свръхестествено явление на реликтовото или фоново електромагнитно поле, което сигурно е свързано с магнитното поле на планетите.