Layman

• австралия

• геология

• световен потоп

  

Най голямата забележителност на Австралия се е изправила в централната част на пустинята,

наричана червения център в провинция Northern Territory. Над 400 000 посетители идват до Ayers Rock годишно. Образованието е монолитно, подобно на гигантска скала, издигаща се на 1000 фута (340 м), с обиколка шест мили в основата покриваща две квадратни мили пустиня.

Забележителния изглед е че на фона на плоската пустиня от пясъка се издигат почти вертикални стени, по голямата част е заровена под повърхността като айсберг в океана увеличавайки общата площ до 3.75 miles (6 km).

Скалата е наслагване от слоеве от едър пясъчник наричан arkose. Смесица от натрошени частици от pink feldspar. Противно на твърдението в уикипедия частиците са смесени, а не "добре сортирани", каквото и да казва това невярно твърдение.

According to the evolutionary timescale, central Australia lay slightly below sea level over 900 million years ago. This shallow depression was called the Amadeus Basin. Over the next few hundred million years, this depression was flooded numerous times, adding layer after layer to the bottom of the basin. Around 550 million years ago, the strata of the Amadeus Basin were folded and uplifted by tectonic activity to form a series of mountains, which separated this area from the nearby oceans. Those mountains began to be eroded through the next couple of hundred million years before a shallow sea returned to cover them and deposit more sediment layers over them. Between 300 and 400 million years ago, the sea receded and once again the land was uplifted, folding all the deposited layers of sediment, bending them nearly 90 degrees and leaving them above the ground in the position we see them today.

Монолитния блог не е образуван за милиони години под въздействието на ерозия, вулкани и тевтонска активност, а от ката строфични сили на едновременно и бързо формуване.

В слоевете се намира блестящ розов feldspar кристал, незамърсен от прахуляка на пустинята, след отчупването на парчета кристала поглъща вода и се превръща в глина, благодарение на сухия климат и кратките дъждове скалата се е запазила неразтворена. При по продължително съществуване според твърденията на еволюционистите, кристалите биха се разтворили и поели от околния пясък. Уникалността е в драстичната разлика спрямо околните слоеве, като чели скалата е паднала от небето, а не е естествена част от плоския и скучен пейзаж.

Друг уникален феномен е острите и "ръбести" зърна на кристала, изглеждат като натрошени и изсипан наскоро, със сигурност не са се отлагали от естествени или нормални природни сили за дълъг период време, които биха загладили и закръглили зърната.

Слоевете са със смесен размер на кристалните зърна, в условия на бавно отлагане те биха сортирали по големина.

Тези факти, на бързо формуване се обясняват само с ката строфичните месец и половина процеси на световния потоп по времето на Ной.

A I G