Томас Браун, Бог в природата

Това са двете книги в които са съм събрал духовното. Освен написаното от единния Бог, другото е от неговия служител природата, този универсален и всемирен ръкопис, е разтворен пред взора на всички нас. Това което не се вижда в единството се наблюдава в друго; като писанията и теологията на небесата; естествения ход на слънцето е повече възхитително, отколкото свръхестественото спиране направено от децата на Израел. Регулярното състояние на природата изобразява повече възхищение на Него отколкото, чудесата. Определено небесата могат с повече умение да намерят и разберат тези мистични послания отколкото християните, които гледат на тези образи с по малко внимание, и пренебрегват да събират духовност от цвета на природата. Не бих оставил Бог дотолкова че да се благоговея пред името на самата природа; която не бих дефинирал, с ученията, за принципите на движение, но тази права и повтаряща се линия, която е установена и константна на курса на мъдростта Божия ръководи битието на създанията, според техните различни видове. Да прави обиколки ежедневно е природата на слънцето, защото от този задължителен курс установен от Бог, от който не може да се отклони поради силата на гласа който пръв е започнал движението. Сега този курс на божия природа периодично се изменя и отклонява; но като великолепен художник, който така регулира творбата си, че със същата четка, без да има новости, той може да въздейства на непознаваемия си дизайн. Така той обезсолява водата с думите си, запазва създанията в ковчега, така както с благословията на езика си ги е създал;--понеже Бог е като умел математик, който не по трудно и с една стрелка на компаса си, той може да премери и раздели права линия, и дори да го направи с кръг или с дълги линии, според установените и положени принципи на своето изкуство: и дори тези негови правила понякога да правят завои, за да уточнят света според прерогативите си, не според арогантност на нашите причини да оспорваме неговата мощ, и да си мислим че той не може. И това наричам ефекта на природата на Божието дело, която е само десница и инструмент; и така, да предаде на нея своите дела е да предостави славата от причината на инструмента си; което ние с причина можем да вършим, така като нашите чукове се издигат и удрят изграждайки нашите обиталища, и нашите пера да приемат почитта на написаното. Аз съм запазил там основната изисканост на делото Божие, и поради това никаква деформация на видовете или създанията не е в повече. Не разбирам поради каква логика ларвите, мечката, и слона са грозни; те са създадени във форма и структура според вътрешната си нагласа и според одобрението на Бог, който вижда че всичко създадено е добро, според неговата воля, превъзмогващо деформацията, според правилата на реда и красотата. Това не е информираност но в чудовищността; същността, е невъзприемчива, тя има своя красота, природата толкова умело преиначава нередовните части, че в повечето случай те са по забележителни от обикновените неща. За да се говори по специализирано, нищо не е грозновато или безформено, но хаоса; прочее, не възприема, конкретното изразяване, няма деформиране, понеже никоя форма, не може да бъде породена от гласа Божи. Сега природата не е в несъгласуваност с изкуството и изкуството с нея; Те и двете са служители на неговото провидение. Изкуството е съзиданието на природата, Където сега света е в шестия си ден, вече имаме хаос. Природата е изработена в един свят, изкуството в друг. На кратко всички неща са изкуствени; защото природата е изкуството на Бога

(1642)

Thomas Browne

Of God in nature

Thus there are two books from whence I collect my divinity. Besides that written one of God, another of his servant, nature, that universal and publick manuscript, that lies expansed unto the eyes of all. Those that never saw him in the one have discovered him in the other; this was the scripture and theology of the heathens; the natural motion of the sun made them more admire him than its supernatural station did the children of Israel. The ordinary effects of nature wrought more admiration in them than, in the other, all his miracles. Surely the heathens knew better how to join and read these mystical letters than we Christians, who cast a more careless eye on these common hieroglyphics, and disdain to suck divinity from the flowers of nature. Nor do I so forget God as to adore the name of nature; which I define not, with the schools, to be the principle of motion and rest, but that straight and regular line, that settled and constant course the wisdom of God hath ordained the actions of his creatures, according to their several kinds. To make a revolution every day is the nature of the sun, because of that necessary course which God hath ordained it, from which it cannot swerve but by a faculty from that voice which first did give it motion. Now this course of nature God seldom alters or perverts; but, like an excellent artist, hath so contrived his work, that, with the self-same instrument, without a new creation, he may effect his obscurest designs. Thus he sweeteneth the water with a word, preserveth the creatures in the ark, which the blest of his mouth might have as easily created;—for God is like a skilful geometrician, who, when more easily, and with one stroke of his compass, he might describe or divide a right line, had yet rather do this in a circle or longer way, according to the constituted and forelaid principles of his art: yet this rule of his he doth sometimes pervert, to acquaint the world with his prerogative, lest the arrogancy of our reason should question his power, and conclude he could not. And thus I call the effects of nature the works of God, whose hand and instrument she only is; and therefore, to ascribe his actions unto her is to devolve the honour of the principal agent upon the instrument; which if with reason we may do, then let our hammers rise up and boast they have built our houses, and our pens receive the honour of our writing. I hold there is a general beauty in the works of God, and therefore no deformity in any kind of species of creature whatsoever. I cannot tell by what logick we call a toad, a bear, or an elephant ugly; they being created in those outward shapes and figures which best express the actions of their inward forms; and having passed that general visitation of God, who saw that all that he had made was good, that is, conformable to his will, which abhors deformity, and is the rule of order and beauty. There is no deformity but in monstrosity; wherein, notwithstanding, there is a kind of beauty; nature so ingeniously contriving the irregular part, as they become sometimes more remarkable than the principal fabrick. To speak yet more narrowly, there was never any thing ugly or mis-shapen, but the chaos; wherein, notwithstanding, to speak strictly, there was no deformity, because no form; nor was it yet impregnant by the voice of God. Now nature is not at variance with art, nor art with nature; they being both the servants of his providence. Art is the perfection of nature. Were the world now as it was the sixth day, there were yet a chaos. Nature hath made one world, and art another. In brief, all things are artificial; for nature is the art of God.

(1642)

Странностите и неяснотите в текста звучат като безсмислица, но всъщност точно на тази знаменателна дата се е родил sir Isaac Newton, така се вижда кога идва идеята за ентропията, която променя както науката така и физиката и дори богословието. Така откритието за днес е, че установих кога и кой е открил ентропията, основополагаща част на философията, която се е прехвърлила в настройката на мисленето към наука и Богословие.

Science, newton,