Парникови газове и нагли измами с химия

Този въпрос трябва да се започне с още със заблудите с фреоните през 70-те, когато няколко американски и британски фирми решиха да предлагат изпарители за охладяващи инсталации с по-кратък живот и съответно устройства с много по-къса експлоатация, за да увеличат продажбите. Както и да спечелят „екологични“ инвестиции. Един бърз поглед върху строежа на тези изпарители показва, че старите с по-дълготрайни и полезни за компресорите. Новите фреони или изпарители изискват повече енергия за компресиране имат различен строеж, но еднакви съставки, състоят се от: въглерод, хлор и флуор. Няма значение строежа, а състава за поемане на енергия. Строежа само определя времето на разпад на съединението. Но и това не е голяма мъка, обема им не е достатъчно голям, за да застрашат атмосферата

Тази заблуда бе подкрепена и от измамата за намаляване на озонния слой, озонен слой не съществува, озона е начин да се обясни поемането на слънчевата радиация от кислорода, който се наелектризира и съществено променя свойствата си. Този радиоактивен и статично зареден кислород е наречен "озон" и се смята, че химичната връзка на О2 молекула на газа е разкъсана. Което да подчертая е само теория, не е възможно да се докаже какво става с химичните връзки в простите молекули, когато са изложени на процес на поемане на разнородна енергия. Просто трябва да се знае, кислорода поема радиацията, озона е само продукт на този процес на преобразуване на алфа частици от слънцето в: топлина, статичен заряд и Бог знае още какво. Разграждането на изпарителите или „фреоните“ както ги наричат специалистите отнема от енергията на кислорода и в това не само няма нищо лошо, но и дори е полезно, така те могат да поемат още енергия от слънцето, но поради малкия им обем това едва ли има някакво значение. Истерията около озоновата дупка на южния полюс се обяснява с обръщането на планетата през зимния сезон, така там има съвсем малко или хич слънчева светлина, която да образува озона. Вятъра там духа в кръг и не може да довее зареден кислород или озон от другаде.

За сега е по-важна една от по-съвременни и актуални заблуди, тази за сегашните парникови газове, от които най-пострадал е СО2. Според общата представа натрапвана от всякъде, СО2 водел до парников ефект и затопляне на атмосферата, като дори и животните са отговорни за това като производители на СО2. Това е една от най-безумните и неграмотни измами, които могат да се разпространяват, акумулирането на топлина и трансформацията на светлината в топлинна енергия в атмосферата става посредством О2 и Н2О, само кислорода и водата са акумулатори и преобразуватели на топлина. СО2, азота и другите газове могат да се загряват от температурата на съседни газове, но не и да преобразуват светлината в топлина, както и да акумулират топлинната енергия. Парниковия газ е фактически водата и кислорода, не СО2-то, което при нагряване или облъчване с радиоактивна светлина се разпада. Въглерода поема енергия и в нормални условия устойчивата проста газообразна молекула се разпада, ето защо растенията без проблем успяват да усвояват въглерода от въздуха. Поради не съвсем ясни причини другите Кислородо-съдържащи съединения са по-устойчиви, като например антифризите. Във всяка една оранжерия може да се усети осезаемо силна влажност, това е парниковия газ на парника, не СО2-то. Неслучайно на Марс температурите спадат до — 200 с" през нощта, там атмосферата е главно СО2 и той веднага изстива след изстиването на почвата, от която се загрява. Много други доказателства могат да се дадат, че не СО2 е парников газ, а водата и кислорода. За съжаление само малцина се интересуват от това, но едва ли това ще е за дълго, както гледам по плакати по центъра се предрича, че през 2045 няма да има болести, защото няма да има и хора, нищо чудно това предсказание да се окаже вярно.

Science, chemistry