Парадоксът на човекът Мнемон

"The Mnemone" 1971, “Can You Feel Anything When I Do This?” by Robert Sheckley

https://www.youtube.com/watch?v=cxT5w2W1wSU

Заглавие

Заглавието е взето от името на пратеник до Ахил, който е трябвало да го предупреждава, да не убива никое от децата на Аполон. Но той забравя за Теннес, царят на остров, който предупреждава Ахил, да не напада митичният град Троя. Ахил го убива и след като разбира, че е бил дете на Аполон, пратеникът Мнемон е също екзекутиран.

Сюжет

В краткият фантастичен разказ странният главен герой е един от малцината, който са оцелели, след забраната и цензурирането на древните автори при настъпването на тоталитарното и безпросветно бъдеще. Мозъците на младежите са напълно промити с посредствени бълвочи, като Дан Браун и Дж. К. Роулинг :)

Смисъл

Повествованието е с мрачен анти-утопичният вид, това е една доста сполучлива шега, макар и малко гадна и завистлива. Името Mnemonе означава aWard nominee. Човекът-мнемон е някой номиниран за награда автор, но напълно забравен от читателите и дори и от самият Шекли. Описанието за продажбата на забравени стихове на древни автори е подигравка с претенциите за важност на забравеният субект. Шекли няма награди и номинации, но това не пречи да го считам като единственият съвременен автор заслужаващвнимание, поради оригиналност и способност за творчество.

Извод

Ситуацията е доста злепоставящо за някои автори, те трябва да бъдат забравени, независимо дали са били полезни или не. Всички фенове на “мнемоните” са също унизително изобразени, като селяни даващи огромни богатства за малко древни строфи. Разказвачът счита, че също ще бъде забравен, поне със сигурност от полуграмотната част на читателите, дори и да не го подгони цензурата. Психологически се поставя много важен парадокс, има ли неща, които наистина трябва да се забравят в литературата, за да има място за тези, който са важни и ценни за животът и човекът.

Заключение

Текстовете на мнемоните не е необходимо да се горят и забраняват, като в други анти-утопии. Тяхната съмнителна стойност като изкуство би трябвало да се маркира по подходящ начин, за да не ги заместват недоразумения като Браун и Роулинг. Ето това трябва да е тяхната истинска цел в светът на литературата, да поставят преграда пред тоталитаризмът, цензурата, спамърството и плагиатщината на бъдещето.