Знаеш ли, много харесвам историята на Давид. Изобщо, ако мога така да се изразя, аз съм му върл фен :))) От всички библейски персонажи, той ми е най-любим, най-земен, най-близко до мен, до моите разбирания, до моите възприятия. Има и още един, но той се споменава твърде бегло. Това е Енох. Преди време си бях намерила апокрифната книга на Енох. Беше ме разтърсила. Имаше там една истина, която бе за мен грандиозно откровение. Това, че Господ разговаря и общува с всеки един от нас по различен начин. Сигурно звучи тривиално, но няма как да опиша с думи разбирането си, прозрението си. Всъщност това завинаги ме "влюби" в Бога, Който си прави специален труд да намери най-правилния подход към една толкова незначителна и залутана персона като мен. Случайно да ти е попадала в интернет тази книга? Все на руски я намирам, а бих искала и на български да я прочета.

Относно последната ти точка. Не мога да се съглася, че сатана е невинна жертва и унищожението му е незаслужено. Или пък не те разбирам правилно...

Клипът е разкошен.

Иначе аз си имам една своя теория, според която можеш да намериш Божиите отговори и в последната статия на вестника, ако това Му е угодно и сметне, че това е точният начин за момента. (Не говоря за вестник "Чук-чук" :))

Това за сатана откровено не го разбирам, а и нямам желание да задълбавам. Изглежда ми твърде сложно, което за мен автоматически означава, че не е от "моята теология". Ако нещо не може да бъде разбрано от дете, значи е твърде далеч от Христос :)))

Извинявам се, тогава, че съм се намърдала не на място. Всичко добро Ви желая.