Проклятието на "Щастливият принц" Кратък литературен анализ по случай 130 годишнината от публикуването на "Щастливият принц" от Оскар Уаилд.
The Happy Prince and Other Tales (sometimes called The Happy Prince and Other Stories) is a collection of stories for children by Oscar Wilde first published in May 1888. Поводът за написването на приказка с "египетски" сюжет е поитически, След полически конфликти с редица европейски страни по повод Суецкият канал, от Парламентът решават да окупират целият Египет. Този военен ход задвижва и придворните автори търсещи възможност за изява подобно на публикуваната 10 години по-рано поема на лорд Тенисон, "The Charge of the Light Brigade". Тази държавно рекламирана творба не за измислената "Кримска война", както се твърди, а е някакво "литературно противодействие" на руският героизъм за войната от 1877 в България. Оскар Уаилд е усетил угодническите настроения в литературните среди и е решил да напише приказка критикуваща колегите си. Главният герой е статуя на щастлив принц, това е образ за сюжетът в литературната творба. Тази статуя раздава орнаментите си с помощта на говореща лястовица. Вторият главен герой е перното влюбено същество, образ за наративът или повествованието. Тук е необходимо важно уточнение, лястовицата е не само най-бързото пиле, но за 19-ти век е била по-бърза от всички летателни апарати правени от човек. Има случаи, в които лястовици с помощта на подходящ вятър прелитат от Англия до Египет за по-малко от два дена, което е изглеждало фантастично. Лястовицата е израз на идеята за формата и стилът на повествоването, то трябва да предава по възможно най-бързият и точен начин идеите на принцът, не просто да пърха като пеперуда наоколо. Статуята решава да започне борба с бедността, с помощта на влюбената лястовица. Тази благотворителност е поставена като израз не само за почитане на добри дела, но е и антипод за повсеместно разпространената днес плагиатщина. Принцът-статуя на Оскат Уаилд плаче с истински сълзи, авторът правилно предвижда как в наши дни, литературата и постановките ще са еднотипни, лишени от фантазия и идеи, както и смисленно действие. Като най добър пример могат да се посочат автори като, Дан Браум и Дж. К. Роулинг. Аз ако видя жена ми да чете тези недоразумения, сигурно ще ги изхвърля през прозореца. Когато настъпва студената зима, на мястото на принцът днес е поставена статуя на полуграмотен политик. Това изразява идеята за баналното вкарване на лични авторови страсти и плиткоумни мисли в текстве и сюжети днес. Приказката завършва с послание към съвременните читатели. Който желае да намери прекрасното сърце на щастливият принц и влюбената лястовица. Да погледне към небето, на което са творбите писани от добри автори, не плагиати, подмазвачи на политици или самовлюбени кретени. https://www.youtube.com/watch?v=t33NWgOzjK8