Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.08.2018 21:08 - Ранобудната девойка и поспаливият юноша, народна приказка от Алтайските планини.
Автор: bogoizbrania Категория: Лични дневници   
Прочетен: 477 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 30.08.2018 17:42

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Имало едно време във величественните и далечни планини на Алтайският регион една девойка, която . . . се мислела за много красива и мила. Много се възхищавала от себе си, ставала всяка сутрин рано преди изгрева, заставала на един от камените върхове на планината. Като се покажело слънцето над хоризонта викала ласкателства срещу съседните скали и така красивото ехо било първото, което чува за деня, сякаш слънцето и говорело. Ставайки рано не само си правела банални комплименти като днешнте киносценаристи. Също като тях и тя не само обожавала подмазвачеството и угодничеството, но и с нощта в сънят си била нападана от ужасни кошмарни сънища. Виждала себе си като дете избягало от родителите си, то се карало със слънцето и го правело сърдито, дъждът обиждало и разплаквало, a вятърът нападало и биело. В сънят си започвала да тича нагоре по стръмнината на планината, но вместо да избяга от кошматът, правела най-ужасното за планинските хора, унижавалало планината, клеветило и злословило най-цененото и свято нещо за алтайците. Те почитали планината повече от всичко и учели младите да носят непрекъснато в сърцето си любовтта към родните скали и да ги уважават колкото и родителите си.
В планината живеел и един юноша, с нищо незабележим и без да е популярен, все пак се различавал от девойка, плашел се от подмазвачите, избягвал натегачите, а от ласкателите се отвращавал повече от всчико. Обичал да спи до късно, понеже в сънят си радвал и успокоявал слънцето, за да не изпепели земята. Нежно прегръщал дъждът, за да спре пороите и наводненията. Грижовно галел вятърът, за да спре унищожителните урагани и зимни виелици. А като почнел да общува с планината, не просто плямпал безсмислици с важна физиономия подобно на местните знахари и селски главатари. Виждал в нея пазител на истината наследена от предците им, не само средство, с което се манипулират и ограбват бедните. Така земетресенията и свлачищата били укротявани, да не погубват хората. На него планината разкрила, не само как да спре кошмарните съновидения, но и да вижда красивото и доброто в света. Когато заспивал, юношата се пренасял в сънят си на морският бряг, където русалките обличали дрехи от цветя, играели непознати игри омагьосан дворци и скачали сред вълните като делфини.
Разказвал юношата на съседите си за морето и как самата планина се радвала и съпреживявала красивите му сънища. Планинците не му вярвали, не били виждали далечното море, не можели да си представят толкова много вода на едно място. Грубо му отговаряли, че само ранното събуждане и подмазвачеството уважавано от всички нормални хора като ранобудната девойка може да спре нощните кошмари. Юношата все пак знаел и пазел завещаното от планината на тяхното поколение, заедно се борили с ограничеността и коравосърдечието на човеците. Не се отчайвал и разочаровал, само търпеливо чакал времето да открие на хората не само морето, но и небето.




Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: bogoizbrania
Категория: Лични дневници
Прочетен: 3635017
Постинги: 2411
Коментари: 813
Гласове: 3779
Архив