Приказка за две книги - 1859, A Tale of Two Cities - 1859

Смисълът на новелата не е исторически или романтически, както се твърди от измислиотелите на история. Тук Чарли разказва с драматични описания и образи за писателската си практика, в която при започването е имал определен план за завършек на книгата, но е написал съвсем различна от плануваното. За това имаме жена обичана от двама мъже англичанин и французин, които много си приличат, без да са роднини. Французинът е съден на няколко пъти, негови роднини са престъпници и също са екзекутирани или стават жертви на престъпления. Шарл, както е наречен героят, с име като авторът е образ за крайният резултат, които се е получил при написването. Приличащият на него адвокат Сидни се жертва заради него и семейството му, въпреки че има изряден и дори скучен живот. Той е образ за плануваната книга, започната тук, но недовършена. В нея не е трябвало да има революция, гилотина, Бастилия, корумпирани убийци аристократи и бесни кръвожадни пейзани. Всичките тези понятия не са исторически, когато са писани, това са понятия ползвани от автори, издатели и дори печатари. Едва в последствие, след франко-пруската война, фалшификаторите на история решават вместо да се мъчат да измислят разни простотии за миналото, да ги препишат от Чарли.

Самото име на книгата е намек не за приказка-tale, за два града, а за две книги-stories. Гилотината, с която се отрязва главата на врагът на революцията е име за машината, с която се подрязват книгите след печатането. Рязането на човешки глави започва едва с ПСВ, когато сред френската армия има масови дезертьорства и диверсии. The Bastille е името не на затвор, за понятието Bad Stylistics, а революцията е било понятие ползвано за самата работа на печатната машина.