Смята се, че най древното споменаване на Атлантида е в два от "Диалозите" на Платон. В трите свързани диалога; "Държавата" където се говори за някакъв воин арменец на име Ер, убит във битка, има детайлно описание на "света на мъртвите". Това определено литературно съчинение заслужава повече внимание, една от причините е, че е напълно възможно да е някаква пародия от типа на "Гъливер", където зад фантастичен и абсурден свят стои открита политическа сатира за времето си. Другата причина е, в този диалог участва знаменития и най авторитетен философ Сократ, това май не е добре за кариерата му, но не трябва да се подминава. Следващия диалог е "Тимеий", където детайлно се разглежда идеалната държава, тази на Атина преди 9000 г. добре позната на египетските жреци и детайлно описана. Тук имаме споменаване на остров и могъща империя на Атланта завладяла Европа и Либия до Египет, когато полубоговете от Атланта се нахвърлили върху Атина, според египетските жреци, те били разбити от великите атински войни. Така не само Атина, но и Европа, Либия, Египет и много други народи били спасени от завладяване. Диалога обаче няма хепи енд, настанали трусове и бедствия и заедно с острова потънала и цялата атинска войска. Това накратко е цялата първоначална исторя за Атлантида, доста популярна сред масовия читател, ще докажа, че това не само е измислена или литературна приказка, предполагам с политически аспирации, все пак е продължение на "Държавата", но и както повечето "древногръцки митове и легенди" е написана през средновековието и поради нехристиянския си характер е отнесена към древността. В следващия Диалог "Критий" имаме подробно описание на острова, което обаче е по безсмислено от описанието на света на умрелите.

Ето и главните улики за средновековния източник на „Диалозите“;

1. Пътуване и завръщане и най вече подробно описание на отвъдното започва през средновековието в Европа, в близкия изток нямаме описания освен привнесените от запад, идеята за възкресението човек е типично християнска и е била ползвана за злоупотреби.

2. Географските понятия са характерни за средновековието, всичко на запад от Египет е било Либия, погрешно пренесена дума от Библията, където Либия е незначителна област на изток. А понятие като Европа, като сбор от много страни и острови е започнато да се ползва първоначално от философи едва в края на средновековието с възхода на папизма и абсолютизма на запад.

3. Автора на диалозите ползва стария номер, "Тука има, тука нема" с източници и дори документи познати само нему.

4. Аристотел е не само идеологически и научен опонент на Платон, но и първия обявил Атлантида за измислена от автора.

Защо тогава все пак мита е просъществувал и е популярен толкова много? Отговора е, че всичко вълнуващо и интересно за човешкото съзнание, трябва да има частица от Словото, която е примесена с човешки измишления. Така всички популярни митове по света не само се нуждаят от Библейска закваска, но трябва да имат човешка интерпретация и измишление. В трите "Диалога" имаме пълната космология на средновековната схоластика, Ад (земя на мъртвите), Земя (идеалната атинска държава), и Небе (Атлантида). Трусовете и бедствията са разбира се добрия стар потоп, който унищожава значително по добрия стар свят, където и според Библията са управлявали потомци на мъже ангели и човешки жени. Прекалената детайлност на описанията показва типичната за средновековието мания на точност и образност, най подходящия начин да се запълнят повече листа от значително поевтинялата и често служебна хартия. Чрез вглъбяването в подробности се дава поле на собствената фантазия да прелети в измисления свят на мечтите.

Такава е психиката на човек, ако е прекалено измислено е вълнуващо, но не може да се задържи дълго внимание, ако е твърде близо до Словото . . . , тогава човек заприличва на богоизбрания :-).

Атлантида - мит или реалност? не знам, но със сигруност звучи красиво, като всяка мечта. има си хас пък, да е истина ;-)