През последните години политиците по цял свят започнаха да наглеят с игрите около цените и използването на горивата и електроенергия, като дори се наливат пари в престъпни организации като "Гриинпийс". Нагледно виждаме повторение на сценария от началото на миналия век, когато маси от хора бяха вкарвани в заблуди за социално равенство, което всъщност бе робство. Посланието на днешния век е дори по отвратително поради директната лъжа, в която хората трябва да вярват, че света е лош поради тях, за разлика от социалната, която поне заблуждава за по добро утре. Митовете за глобалното затопляне започват от 70-те с политиката на Маргарет Тачър за стимулиране на ядрената енергетика и представянето като заплаха на петрола и газа, като политическо оръжие и екологично опасни. От онези години противниците и от червените и зелени партии изградиха няколко мита вегетиращи и до сега.

#1 Урана скоро ще свърши

Най стария мит е и първата успешна медийна изява на Greenpeace. В действителност , ако се запази сегашното ниво на употреба и залежи, а нови се разкриван непрекъснато, ще сме осигурени за минимум 500 г. Урана се съдържа приблизително 600 пъти повече от златото, количеството е колкото калая. Като може да се замени с или добие след преработка от торий, чийто запаси са три пъти повече за сега.

#2 Строителството и експлоатацията на ядрени централи също води до големи дози СО2

Тази идея има някаква логическа основа, сложния строеж вероятно изисква големи количества материали и енергия, като дори големите заводи за преработка на уран са такива консуматори. В действителност една АЕЦ не е по голям консуматор на материали и не изхвърля газове при преработката. Установено е, че поради ефективността си за киловат енергия АЕЦ изхвърля 3-6 гр. СО2, вятърните генератори поради слабата си мощност спадат до 3-10 гр., газстанциите 105 гр., ТЕЦ-а 228 гр. за всеки киловат ток.

#3 По-високата цена на експлоатация и разходи

При АЕЦ проекта и строежа са по скъпи от колкото при другите видове елцентрали, разходите за експлоатация не са значително по големи в сравнение с ТЕЦ-овете и газоцентралите поради голямата автоматизация и управление. Цената на горивото дори и в Русия по цени през 2007 показват съвпадение на разходите на газ и и уран за киловатчас. Като дори в сметките на руснаците не се включват разходите на ток от газовите фирми използващи еленергията за доставка, които са секретни. В САЩ в някой региони като Западна Виржиния има множество АЕЦ и там тока е най евтиния в света, като частните фирми не дават пълен отчет за разходите. не се отчита и факта е горивата в дългосрочен план ще поскъпнат със сигурност, докато за урана се договаря цената за години напред. Най плачевно е положението на вятърните генератори, силната им зависимост от природата води до незадоволително ниско количество ток, кошмарно управление на енергийната система и в много случай до невъзможност да се изплатят дори и инвестициите на генератора.

#4 Радиоактивните отпадъци са голям проблем

Ежегодно всички радиоактивни материали включително и урана са не повече от 2000 к.м., като 10% гориво се получават при повторната преработка. Това значи едно семейство за 70 г. да направи чаена чашка радиоактивен боклук. Несъпоставимо сравнение с мизерията около ТЕЦ-овете.

#5 Демонтажа на реактора е резачка

Средната продължителност на експлоатация на ректора от по стария тип е 30-40 г. Сега са въведени модулни инженерни конструкции способни да се подменят за няколко часа

#6 Икономически неудобни големи срокове на строеж

Срока на самото строителство е не повече от 4-6 г. колкото и ТЕЦ-а, все пак политическите интриги могат да удължат градежа с непрекъснато менящи се или безкрайни срокове.

#7 Левкемията е предизвиквана от АЕЦ

Рака на кръвта е повсеместно разпространен и няма данни за по голямото му наличие около АЕЦ. Самата болест не е свързана дори и с радиацията, а с различни увреждания на кръвоносната система включително и вирусни инфекции.

#8 АЕЦ може да доведе до създаване на ядрени бомби

АЕЦ не произвежда ядрени заряди, а дори ги консумира, при изтичане на срока на годност голяма част от бомбите се преработват в гориво, като за Русия 15% се осигурява от стари бомби, за получаването на бомби е нужно отделно специално производство, целия завод е различен.

#9 вятъра и океана са по ефективни в производството

За съжаление огромната енергия на вятъра много трудно се улавя от генераторите, те самите не са съвсем безвредни за птици и най вече прилепи. Управлението и дори поддръжката на тези съоръжения е кошмарна в сравнение с АЕЦ.

#10 Терористи дебнат централите

Един от най здравите бетонни саркофази е около реакторите, които могат да издържат на обстрел и самолети самоубийци, територията им внимателно се следи и охранява, никакъв терорист не би могъл да доближи до опасно разстояние.

един ядрен "боклук" се разпада за средно около 5550 години. това е проблем. защото през всичките тези години той взаимодейства с околната среда. написаното показва, че не разбираш проблема.