Вчера се сблъсках със интересна ситуация, докато бях на един ветровит централен булевард, към мен се засилиха две мургави момиченца, въпреки че изглеждаха добронамерени започнаха с някакви неуместни въпроси за пари. Из дразних се, защо пък точно към мен ще се обърнат с простотии и нагло държание и то точно на такова ветровито място, като по улицата се движеха толкова хора, някой жени явно много добре облечени, други с нови коли. Те точно мене ще занимават и ще започнат да просят, нито изглеждам най богатия, нито най тъпия, току виж ме вземат за педофил. На съседно място преди два месеца явна наркоманка направо се хвърли към мен, само с ритници я разкарах. Реших да ги разкарам и тях по бързия начин и с дрезгав и изненадващо дори и мен груб глас им изкрещях да се разкарат, като дори не гледах към тях, те също се изненадаха, млъкнаха измърмориха нещо и продължиха след мен. След няколко секунди се извърнах да видя дали не ми стоят зад гърба, бяха се отдалечили, но се бяха обърнали към мен и ме гледаха с поглед който бе напълно различен. Аз се зарадвах че се махнаха от мен без да използвам ритници както с наркоманките, дори се усмихнах леко доволен от отърваването, те обаче не ми отвърнаха така, погледа им бе друг, изражението на физиономиите им бе променено, чак се замислих дали не са други деца. Вгледах се в очите им, в настроението което излъчваха, това не беше детски поглед, това беше израз на; злоба и омраза, жажда за отмъщение и презрение. Чак се стреснах за момент, помислих че ще започнат да хвърлят камъни или ще извадят някой нож. Замислих се, защо все пак се насочиха към мен след като бяха тръгнали към някоя от болниците по натам по булеварда? И тогава почувствах нещо необичайно, нещо като чели се отдели от мен и се насочи към тях, на мен ми олекна, а те май се натовариха с нещо, може и да е внушение, но някаква черна сянка на облак се придвижи от мен към тях. Обърнах се и си продължих пътя, но нещата вече бяха други, усещах го съвсем явно, беше ми като чели по леко, настроението скапано от студа и пронизващи вятър се стопли осезаемо, вече не ръмжах мислено срещу вятъра, който ми се стори като свеж полъх. Не мога да обясня всичко, което преживях и почувствах дори и не съм сигурен дали описването е правилно, но определено нещо зло се махна от мен, и друго се случи свързано с това, но не мога да го опиша.

Все пак мога да опиша случката с двамата луди и прасетата които се издавиха в "таласа". Това бе случай, в който Иесус преждевременно, тоест преди да е застанал в силата на царството бе изгонил бесове от човек, който не го заслужаваше, бе взел способност от бъдещето и бе подействал в свят с други правила. Обсебените в Мр.5 бяха обладани от демони, защото живееха в регион, в който хората не спазваха Закона и се излагаха на бесовското въздействие. Все пак Иесус отиде и на това буквално "забравено от Бога" място, за да покаже как ще се случват за в бъдеще нещата. Ще се гонят демони чрез пращането им в чистилището, временно място, което след като се отмахне ще бъде дадена власт на вярващите да се освобождават от нечистите сили. Не знам дали демоните могат да прескачат от един на друг човек, но със сигурност някой хора могат да помогнат на други да се освободят от демони, така и тези две деца не само че ми помогнаха да се почувствам по добре, но и дори ме предпазиха от неприятното усещане на студения вятър. Другия смисъл в случката в Мр.5 е съдбата на стария юдейски свят, която не се описва от никое тълкувание до сега освен от моя блог, края на стария свят бе чрез втори потоп, това не е ерес защото първия потоп който бе обещан да бъде последен. Всички дишащи измряха от разката промяна на атмосферното влияние, освен тези със Ной. Тази промяна бе причинена от водата, не че водата издави всички, китове и делфини както и много други животни са отлични плувци и никоя вълна не би ги уплашила, рязка смяна на атмосферното налягане би разкъсала дробовете и сърцето. При втория потоп нямаше атмосферна атака, но огромни вълни тип цунами заляха земята и само хора изкачили се по на високо и взели най ценното се спасиха. Ето това бе изобразено буквално в случката със свинете.

Надявам се когато срещна други хора, и когато ми казват, че нямам любов, че съм пълен с негативизъм, ще мога да се обърна и да предложа да получат малко от него щом това виждат в мен. Благодаря на всички които ме мразят и презират, признателен съм им за всяка тяхна дум, мисъл и жест.

Ето какво казва за омразата и презрението НЗ.

( πλεονεξια ) Рм.1:29 преведено е като омраза.

( στυγητοι ) Тт.3;3 омразни.

( αθεμιτοις ) 1Пт.4:3 омразни (идолослужения).

( ? ) От.18:2 птиците са само „акатартон“ нечисти, но и в КДВ има омразни птици, като чели преводача е следвал английския текст, а не гръцкия.

Все пак думата за мразене на гръцки се съдържа в корена на ( μισ ). Ще разгледам местата, в които думата е сродна с други думи, превода успява да се справи и почти навсякъде където е „мис“ е мразя.

( μισθο* ) среща се на 28 места и е; заплата, награда или подобни.

( γεμισατε ) Йн.2:7, „напълване“ на делвите в Кана, и Мр.15:36 гъбата на кръста.

( νομισ*ητε ) Мт.5:17, 10:34, 20:10 „мислете“, в другите места от общо 15 се изписва по друг начин, явно е че „мислите“ на юдеите са по специални и са част от изпълнението на закона.

( διεφημισαν ) Мт.9:31, 28:15, Мр.1, преведено като „разгласиха“.

( μισθωσασθα ) Мт.20:1,7, наемане на работниците.

( νομισμα ) Мт.22.19 не е монета, а предвижданото.

( εκομισαμην ) в различни вариации, 10 пъти е получил като печалба, лихва, комисионна.

( ημισους ) Мр.6:23, даването на Ирод, излиза че властта е наполовина в ръцете на гърлорезачите.

( προσωρμισθησαν ) Мр.6:53, не е само слязоха на сушата, а нещо повече.

( δυναμις ) сила на няколко места в Лука.

( γαμισκονται^α εκγαμισκονται^τσβ ) Омъжване Лк.20:34,35.

( συνεκομισαν ) Дн.8:2 не е погребаха, а събраха се за да го оплачат, защо не са го погребали не знаем, предполагам се прави от роднини или от специални „фирми“. В друг пост съм описвал защо Стефан не се споменава да е погребван.

( αρτεμις εφεσιων ) Дн.19:28,34 сензация!, не е артемида ефеска или Диана както е в нашия превод, неизвестно защо само при нас, явно самоинициатива на представител на местната интелигенция. „Артемис“ е някаква форма на „Дунамис“ сила някаква или нещо специално за Ефес, не е идол, а вероятно социална организация.

( ιδιω μισθωματι ) е на собствени разходи или по скоро на свободна издръйка, като юдейски учител, а не да се снабдява от вярващи.

Главно заключение за омразата, думата за мразене в еврейския свят не е толкова емоционално и лично натоварена, а представлява действие на социален фактор. Както се вижда мнението на юдея е определящо самата вяра, на това набляга новозаветния текст, не на преживяването, чувството или себеизявата. В този стар и непознаваем за нас свят, хората бяха стълбове на Закона не свободни душевни електрони.

За това омразата тогава беше изява на вярата, сега омразата е изява на демоните, които душите носят към чистилището.