Приказка за приказките

За произхода на детската литература и по-известни автори на приказки

Приказките ги определям като кратки повествования за деца с морални наставления и вълшебни елементи, без директно поучение за вярата, но с духовен смисъл. Политически и социални уроци могат да присъстват в алегоричен вид.

Началото на детската литература е от братя Грим The Brothers Grimm, тук ще спомена за известните автори и интересни подробности около тях. Болшинството известни приказки идват от братята, първите автори специализирани в детска литература и днес почти никой не е запознат с оригинала, но това ще се разгледа друг път.

Charles Perrault (12 January 1628 – 16 May 1703) Историите на Шарл Перо са просто редактирани текстове на братята Грим с политически мотиви и състарени за повече авторитет през 19-век. Наглостта на социалистите достига до там, че пишат пародийна история за Паулинос от Нола, за да принизят вярата с детски приказки. Явно като реакция на писанията на Андерсен.

Приказката „Синята брада” е политическа сатира на Хенри 8, синята му брада е образ на островните му владения, а убиваните съпруги е пропаганда на заблудата, с която са искали в последствие да поставят приближен на папата на английския трон.

„Малечко-Палечко” явно пак има някакъв английски редактор, поради споменаването на крал Артур, иначе е имитация на версията на Грим.

„Котаракът в чизми” е някаква реклама на обущарството, модните дрехи и имиджа на конте. Явно „Червените обувки”, на Андерсен, споменавани и в „Снежната кралица” са пуританския отговор.

„Диаманти и жаби” е глупав начин да се назидават децата на въздържаност и покорство на възрастните.

„Рики с кичура” е прокламиране на суеверието за късмета на дефектите в човек. В миналото те са били много по-редки и са се обяснявали с някакви свръхестествени сили.

„Пепеляшка”, „Спящата красавица” и „Червената шапчица” са мръснишки приказки за възрастни от по-рано. В Снежанка и седемте джуджета също има мръснишки елемент, но с многото добавки дори и хора като братя Грим са решили, че приказката може да съществува и се разпространи като морално поучение срещу лошото отношение към заварените деца. „Снежната кралица” явно е другия отговор на Андерсен на тази приказка.

Giovanni Francesco "Gianfrancesco" Straparola (c. 1480 – c. 1557) поредната фалшификация от 19-ти век, Явно и италианец е участвал по някакъв начин в писането на 1001 нощ, съдейки по заглавието на приписвани нему неща.

Giambattista Basile (c. 1575 – February 23, 1632) това вече е реална личност, но с приписани приказки пак от 19-ти век.

Countess d"Aulnoy, (1650/1651–4 January 1705), не може да се определи като автор на приказки, нейните истории не са предназначени за деца. А деликатен начин за обсъждане на проблеми в съвременното и общество.

Jeanne Marie Leprince de Beaumont (26 April 1711 – 8 September 1780) е преработила за деца като приказката историята с име „Красавицата и звяра”, написана от друга жена. Сюжетът е подобен на народната „Принцесата и жабока”, но смисъла е от личния и живот, в който първия и брак е бил със „звяр” изял средствата подарени и от херцога на Лотарингия, в последствие се жени пак този път успешно и звяра се превръща в принц. Другото интересно е, че приписваното и изследване, J., The Great Fairy Tale Tradition: From Straparola and Basile to the Brothers Grimm, е явно по-късно издание от 19-ти век, за създаване на историчност на ментетата.

За увеличаване на броя на приказките в миналото най-голяма заслуга има вече обсъждания Мелкор известен в нашия свят като Andrew Lang (31 March 1844 – 20 July 1912). Италианските автори почти сигурно са дело на неговото въображение.

Joseph Jacobs (29 August 1854 - 30 January 1916) е автор на няколко глупави и безсмислени историйки, за съжаление популярни на запад.